автор: Ann

В наше село днес откриха
нов салон за красота.
В него цял ден се редиха
бабите от сутринта.

Казали им, че щом минат
малко да се нагласят,
няма дядовци да влизат
в кръчмата да са красят.

Баба Върба, тя сии млада,
първа каза:-Маникюр!
Чух аз днес от мойта Рада,
чи било кат конфитюр.

Мажат ноктите ти с нещо,
инак дет ни са яде...
Кичка я погледна вещо,
речи някак да я спре.

-Не ма Върбо! Чакай, спри са!
Ей, сига щи обясня,
служи ти да са почешиш,
дет ни стигаш по... гърба.

Върба хич ни притисни са,
ами седна на часа
и на стола настани са
все идно сии у дома.

Сложиха и чужди нокти,
камъчита, лак чирвен,
хубаво са тя наконти,
кат ханъма у харем.

Сетне за фризура седна
при фризьора Франсоа,
той накъдри и перчема,
кат най-личната мома.

Тъй прибра са Върба в къщи
със навирена глава,
гледа стареца съ мръщи
и съ чеши по врата.

-Мойта ли е тая буля!?
Чакай да я проверя!
Тъз в главата кат маруля,
знам аз как шъ разбира.

Сетне дръпна той пердето,
Не разбрах ква стана тя,
но е ясно, че кръчмето,
празно бе до сутринта.