автор: troy

В измамните пространства на нощта
пристъпваш със затворени очи
по хлабавата нишка на съня,
… … …
И болката покълва във съня ти -
отровен бурен в благодатна почва.

Пречистването светло на душата
не с кръв и огън -
с прошката започва...

Весела Димова

Преди съня заспивам със силата на живота, впила се в жилите и пълзяща във вените ми. Заспивам с вярата, че щастието е постижимо. Заспивам гледайки звездите и оглеждайки се в блясъка им. Заспивам с красиви мечти искайки красивите сънища. Заспивам пренасяйки себе си в отвъдното - онази себе си, която не се спира пред трудностите; онази себе си, която не се страхува от болката; онази себе си, която вярва в любовта.
Заспивам...
"И болката покълва във съня ми - отровен бурен в благодатна почва."
И ето ме, започвам със измяната.
Друга съм. Аз съм. Сънувам себе си - онази себе си, която не може да се изправи очи в очи с проблемите си; онази себе си, която толкова много се страхува от болката; онази себе си, която не вярва в любовта; онази себе си, която наивно се опитва да докосне слънцето; онази себе си - другата.
Събуждам се с болката. Болката от това, че не знам коя от двете съм.
Тази преди или тази в съня?!
Денем не харесвам онази себе си от сънищата. Бягам от нощната себе си. Заспивайки не искам да я срещам.
Нощем не харесвам дневната себе си. Тя е толкова различна, че ме боли сравнявайки се с нея - за това не я харесвам.
Трябва да премахна едната от двете...
Или да ги помиря?!
Как да помириш себе си със себе си?!
Да си простиш без да убиеш другата себе си?!
Трябва да опитам!
Не!!!
Трябва да го направя! -
Да си простя, че в сънищата завиждам на дневната себе си.
Да си простя, че денем презирам нощната себе си.
Да си простя!
"Пречистването светло на душата... с прошката започва"