автор: apostolicia

Никога няма да я изгоня

Ние с Ники поканихме Ани и Леонид с детето Ваня на гости за Великденските празници. Беше дъждовно и мрачно. На село не можеш крачка да направиш от кал, пък и на такъв свят ден работи ли се. Искаше ни се да си починем на спокойствие, но на Вереница къщата ни е малка и няма къде да ни сложат да спим толкова много хора. Затова решихме да се съберем в къщата на майка ми в Липен. Там никой не живее, пък е и накрай село, та тишината е направо страшна. Занесохме си храна и напитки, запалихме си печката – стана отлично. Чак ми се допя.

Щом започнах да пея обаче, на Ани и Ваня изведнъж страшно им се доспа и си легнаха. Ники приглася известно време, но бързо се отказа. Хем не знае песните, хем тъкмо хване някой мелодия, аз взема та я променя до неузнаваемост. Той се съсредоточи върху “кръвта Христова” и изглежда беше решил да я изпие до капка. Накрая задряма на масата. Спорен е въпросът дали го опи виното или моето пеене.
Леонид обаче се оказа истинско съкровище. Той, също като мен, не притежава певческа дарба, но обича да пее и знае много песни. Най-чудесното се оказа, че безпогрешно познава коя песен вия аз и се опитва да ми приглася.
Е, мен рядко някой може да ме надмине по песни – като една песнопойка съм, толкова много песни знам. Лео пя заедно с мен донякъде, но вече не знаеше песните и само слушаше. Към четири сутринта той потупа по рамото все още дремещия на масата Ники и с възхищение му рече:
- Абе, Коле! Абе, как може тая твойта жена да знае толкова много песни, бе?!
Ники се размърда, отвори половин око и, разбрал-недоразбрал за какво става въпрос, избъбря първото, което му идва на ум:
- Кой, бе? Да знаеш, че аз мойта жена никога няма да си я изгоня!