Шестица за Душевност- туй е пошло
за Изповед шестица- отвратня!
Простете ми понятията сочни,
но може ли шестица на това,
което с Огън жегва ни Сърцето,
което е мехлем за зла беда,
това, което в празнотата Свети,
което ни открива Любовта?
"Червена точка" де да беше барем,
"звездичка" или лозови листа,
"венец от тръни" кичи издокаран
Спасителя, предлага Му вода
за Жаждата към жизнената чаша
с горчива страст да пие Свобода-
забодени на голо хвалби наши
по кожата Му , чак до кръв... О, да!..
А Той (или пък Тя) не се трвожи,
"Пирони още!" вика през сълзИ
от Щастие- за туй, "Че Още Може"
и своето Сърце БлагоДари...
На всеки срещнат се раздава, Бога ми,
и всичката си Обич да даде,
за всеки хвърлен камък- миг от многото
целувка за разкош...или пък не?
Благодари ни не за коментарите,
Благодари за прочита и за
настръхналата Сила за Отваряне
на всичките врати на Личността,
която среща се без вик с мечти предадени
с присъди на Любов, или в Смъртта
дори намираме си поводи за Радване,
отхвърлили оковите, признали си
това, което дълго смее разкарвали
във себе си ,в корема си , аха-
аха- да го родим с мъка наяве
а то пристига в нечии Слова
в очите гледа, в упор и "Наздраве!"
За всичките Разбиращи Неща!