автор: anubhis

Мартина се въртеше нервно на спирката,допушвайки вече трета цигара.Проклетият автобус закъсняваше повече от обикновено.
Небето над нея притъмняваше не само от спускането на вечерния мрак.Далечен тътен подсказваше приближаването на дъжда,а Мартина я чакаше доста дълъг път до дома.Закъсняващ автобус,гръмотевична буря-днес никак не и вървеше.На всичкото отгоре бе сам самичка на проклетата спирка,дори нямаше с кой да си побъбри докато чака.Сякаш в отговор на мислите си тя видя нечия сянка да се приближава към спирката.Стомахът и се сви от страх.Май не беше добра идея да си пожелава нечия компания! Сянката се оказа на висок къдрокос младеж с малка черна раница на рамо.Опирайки се на рампата,младежът спокойно си запали цигара.Мартина нервно забеляза,че нейната вече пари между пръстите й и я захвърли.Угарката направи малка светеща дъга с червеното си въгленче и падна близо до младежа.Тогава той вдигна очи и погледна доскорошната и притежателка.Изминаха сякаш дълги секунди,докато запита:
-Отдавна ли чакате?
Мартина прочисти гърлото си и чак тогава отговори:
-Да,доста отдавна!
-Спокойно,значи ще дойде скоро-усмихна се младежът.
-Дано да дойде,преди да е заваляло-отбеляза Мартина,опитвайки се да запази спокойствие,но след усмивката на младежа и пламенните погледи,които и хвърляше,това не стана толкова лесно.Стомахът отново я сви,но този път не от страх,а от онова до болка познато сладостно чувство на очакване-очакване на нещо ново и непознато.
-Ако завали,ще се скрием в подлеза-усмихна се отново младежът.
Мартина сбърчи вежди.Никак не обичаше подлезите,бяха мръсни,тъмни и тя винаги се стараеше да ги избягва.За неин ужас тътените ве повече се приближаваха.Светкавица раздра небето над тях,то се продъни и изля потоци от дъжд.
-Хайде!-извика младежът,хвана я за ръката и я задърпа към близкия подлез.-Нали не искаш да се измокриш?!
Кой знае защо Мартина го последва без да се съпротивлява към единственото им убежище от поройния летен дъжд.Когато най сетне стигнаха до долу,вече бяха мокри до кости.Мартина усещаше тениската си залепнала като втора кожа по нея,съблазниотелно откроявайки пищните форми на тялото й.Тя погледна младежа и нервно се засмя,изтърсвайки мократа си коса:
-Не ма гледай така,изглеждам ужасно!
Младежът на свой ред се изсмя и в очите му лумнаха дяволски пламъчета:
-Точно така,изглеждаш ужасно....секси!
Последната дума бе изречена с птиглушен глас,от който Мартина приятно настръхна.В отговор на мислите й зърната на гърдите под мократа тениска щръкнаха предизвикателно.Това не убягна от погледа на младежа,който вече се приближаваше.Ръката му се озова върху едната й гръд и пръстите му нежно погалиха разцъфналото зърно.Мартина приглушено изстена и се опря на стената.Само след миг устните на младежа проследиха пътя на ръката му и с невероятна страст обходиха гърдите й.Краката на Мартина се подкосиха,ръцете й се преплетоха в мокрите му къдрици,заставяйки го да продължи прекрасното си пътешествие.В същото време ръцете му никак не бездействаха.Те се отправяха все по надолу и по надолу,докато най после не се озоваха под полата й,галейки трепетно мястото между бедрата й.Скоро и нейната ръка застина между неговите и усетила твърдата мъжественост,трескаво заразкопчава мокрите му дънки.Ласките на ръцете й изтръгваха от гърлото му глухи стонове.Най накрая той не издържа и я повдигна.Мартина го прие с вуздишка,преплитайки стройните си крака около кръста му.Младежът зарови лице в косите й,шепнейки нещо нежно и приглушено.Мартина вече се разтапяше от удоволкствие.Движенията им ставаха все по бързи и по бързи,докато накрая последните им стонове не се сляха в едно,оттеквайки в мрачния подлез.Останаха така още няколко минути,мокри и прегърнати,без сами да осъзнават какво бяха направили току що.
Когато излязоха на повърхността,дъждът вече спираше,но и автобусът вече тръгваше от спирката.Мартина извика яростно и махна с ръка,но шофьорът не я видя и отпраши.Тогава младежът се засмя:
-Е,поне си намерихме занимание докато чакаме,нали?
И посегна да я целуне отново.