автор: differentgirl

Времето отлита.
Минава през погледа
на вечността.
Опитах какво ли не
да спра посоката.
Но пропилях
надеждата,
гледайки го как
през пръстите ми се разлива.
Изгубих всичко и останах сама.
Всичко, което имах
далеч пред мен избяга.
Пространството и вселената
за мен са необятни.
Не мога с тях да се преборя.
Изгубих всичко.
Станах прозрачна
от болка пропита.
От никого видима.
Провалих се от това
да се преструвам,
че съм щастлива.
И че никой не ми липсва.
Провалих се,
да се преструвам,
че мога без причина да се усмихвам.
Провалих се и всичко изгубвам.
В стаята влизам и след
седем часа излизам.
Но някой ме пита там ли съм
била и кога.
Колко е жестоко,
не се крия и никой не ме вижда.
От болка се руша и за мен
ръка протегната няма.