автор: theheart_ofthefire

Белоноги звезди
ми нощуват на прага
и напиват пак тихия сън.

Аз съм боса и бяла
и целувам жарава-
тя танцува безумно навън.
И на глас те измислям
и задъхано питам
кой ли вятър от мен те отне.
И не спя , а пак тичам
с непокорните нощни коне.
А онази постеля-
дива и нежна
с дъх на красива роса,
коленичи пред тебе,
със жадуващи шепи,
и с косите си вае мига.
И земята трепери
и едва се усмихва-
твойте стъпки среднощни съзря.
Незаключени двери
ще докоснеш ли тихо
да изпиеш докрай ти съня?!