автор: valka

Не мога да се скрия от очите си.
Жигосан белег, тъничка следа,
но с право да греша, все още дишам.
Една полузатворена врата.

Кое е грях? И колко всъщност струва.
Че всичко е любов - това разбрах.
Отхапвам хищно, друг път - съществувам,
но знам добре - неистово живях.

Дори да ми пресявате очите
издраскани са вече от праха.
Засях любов. Ще жъна. И обичам.
За грешките платих преди това.

За всеки миг - от ада или рая -
издишан срок от мойте дробове,
подписвам се и слагам запетая -
ще пишат дъщерите ми след мен.

Ще падам. И ще ставам. До Голгота.
Ще бъда слънце. И изгубен кърт.

Аз може и да имам сто живота,
но е един до първата ми смърт.