Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | За две клишета, стари като света Първо клише: ако обичаш някого, пусни го на свобода. Или ще отлети, или ще се върне при теб. За пръв път ми го написаха в лексикона едни приятелки. Бях на десет. Оттогава съм се размечтала да го видя те това нещо как става на практика. Защото откъм патетични слова и мъдри цитати всички го докарват и чак сами си вярват. Но, а си посмял да си понадигнеш и на милиметър перката, а си останал без нея... Та, били са ме доста през крилете и затова съм се научила да не пърхам много-много...
Мина време, поочука ме живота. Почти се бях отказала да вярвам в свободата и хоп...намерих си и аз майстора. Чак ме е страх да го изрека, но за целите на изкуството ще го направя – след купища теоретици, попаднах и аз на практик най-сетне. Той не говори много. Така да се каже, ораторството не е сред най-силните му черти, за мое щастие. Но пък малко ме травмира мъдростта, с която се е явил на тоя свят. Защото се държи така, както аз сигурно и на седемдесет, живот и здраве, не бих могла. Сигурна съм, че се е родил такъв. Не можеш да се шлифоваш така, колкото и да искаш. Пък и кой луд в днешно време вярва в теорията за промяната?! Просто го носи отвътре, гадината, казано с най-мили чувства. Как да не иззлобее човек, при такава конфигурация на гените.
И сега идва ред на второто клише: внимавай какво си пожелаваш.
Сега от мен вече се очаква да разперя криле и да покажа как ловко мога да летя. Разгеле, струваше си чакането - викам си - сбъдна ми се детската мечта... Беше кратка радост обаче. Полетът ми – тъжен. Не полетях. Дори не можах да надигна криле.
Чаках го цял живот и накрая като онова злощастно лястовиче с обгоряло от пожара крилце, си останах в гърнето. Безлетежна. А капката, която и аз като птичето първо помислих за дъждовна, и в моята приказка се оказа сълза. Само че не майчина. Сълза от мъдрия ми спътник. Той не говори. Той плаче с мен.
На всички бъдещи и настоящи майки, които някога ще трябва да отговарят на въпроса: „Мамо, какво е свобода?”
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 2
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. Р е к л а м аПролет иде (по К. Христов) | автор: arhiloh | 1309 четения | оценка 5 | показвания 82921 от 125000 заявени | [ виж текста ] |
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"За две клишета, стари като света" | Вход | 5 коментара (7 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: За две клишета, стари като света от SARITA на 26.03.2008 @ 06:53:32 (Профил | Изпрати бележка) | Докосна ме.
Не знам, може би не е тук мястото на подобни философски разговори, но истината е, че повечето въпроси започващи с "мамо, ..." са трудни, въпреки че предизвикват топла усмивка с тръпчив вкус на гордост и тъга.
А свободата е нещо, което се показва, то не може да се обясни. Лошото е, че в мисленето на хората грижата за детето се възприема като грижа за някой неспособен да се грижи за себе си, а не като грижа за това да го научиш сам да се справя, с твоя помощ ако се наложи.
А на дъщеря си бих казала: "Свободата е да не се страхуваш."
:*
И хубав ден! |
Re: За две клишета, стари като света от angar на 26.03.2008 @ 11:09:10 (Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | Малко неясно е накрая - какво все пак ти се е случило? Този умния пусна ли те на свобода? Тогава защо не си могла да полетиш? Защо полетът ти се е оказал тъжен - какво е тежало на крилете ти, нещо материално или морално? |
Re: За две клишета, стари като света от eklekti4na (eklektika13@yahoo.com) на 26.03.2008 @ 11:50:55 (Профил | Изпрати бележка) | Самото незнаене как да си „ползваме” свободата, тогава когато дойде при нас, прави полета невъзможен и тъжен. Да си свободен е умение, което като всяко друго трябва да се развива. Иначе закърнява с времето. И когато най-сетне срещнещ някой, който да ти даде цялата свобода на света, ти просто не знаеш какво да я правиш – къде да отидеш, какво да направиш, как да го направиш. Ти не знаеш как живее свободния човек. И си казваш „Е,това ли чаках аз цял живот?”
И точно тогава се питаш как ще обясниш това на децата си. Как ще ги възпиташ да бъдат свободни, след като ти самия никога не си могъл да бъдеш. Sarita е нъплно права, че свободата е в това да не се страхуваш, но просто в един момент страхът става част от теб и не знаеш как да се отървеш от него. Ако цял живот са те били през крилете, може би е нормално да се страхуваш
Ще оправя края в по-добър момент, права си. Но мисля, че още не съм готова емоционално за това...
|
Re: За две клишета, стари като света от krasavitsa на 26.03.2008 @ 22:19:09 (Профил | Изпрати бележка) | И аз си зададох същите въпроси като Ангар. Не е ясно каква точно свобода е липсвала на литературната ти. Като я има сега - за какво ще я ползва? Ако нямаш идея за живота си, кой ще ти я даде? Изглежда това не й е ясно - какво да прави със себе си, и май на това трябва да учим децата си - винаги да имат цел. Свободата сама по себе си е много относително понятие. Понякога и несвободата може да ти помогне да постигнеш целта си. |
Re: За две клишета, стари като света от apostolicia на 27.03.2008 @ 08:05:09 (Профил | Изпрати бележка) | "Всеки сам гради своя затвор" - това - разбира се - не са мои думи, но в случая са страшно подходящи. Казвала ли съм ти, че мислим еднакво, но ти пишеш по-добре?!:) |
Re: За две клишета, стари като света от krasavitsa на 27.03.2008 @ 12:04:35 (Профил | Изпрати бележка) | :)))))) Не знам, не мога да преценя. По-скоро аз трябва да увелича неизказаността, а ти - да я намалиш. |
]
Re: За две клишета, стари като света от krasavitsa на 27.03.2008 @ 18:36:03 (Профил | Изпрати бележка) | Уф, нещо съм оплескала, май. Това не е било към мен, извинявам се. |
] | |