На любов и щърка се надява,
затуй към блатото закрачи,
защрака с клюна, дъх стаява,
гърдите си пернати поизпъчи.
Загледа се във мътната вода,
дали невеста няма да намери,
а жабите му отговориха със "Ква",
разбягаха се, той се начумери.
Затрака пак със клюна: "Трака-трак!"
и хоп! - намери си невеста,
отговори му тя, с кратко "КВАК!",
и във корема щърков се намести.
Любов ли, глад ли... сила е една.
Тук даже щърка няма да се бори.
Как да надвие любовта... страстта,
щом силно, тъй, корема му къркори.
- Ееех, щъркови неволи!