автор: Wendy

В една юлска утрин си тръгна внезапно...
Остави кафето. Не се и обърна.
След тебе Южнякът затръшна вратата.
Смълчана, Луната виновно посърна.

Звездите на първия ред се подсмиват.
Пред тях разиграваш спектакъл от класа.
В тълпата избрана наперено влизаш
с уверен отскок и нехайна гримаса.

Напред е успехът. А ти - първокласен,
излъскан, напудрен- събираш овации.
И пътят е някак пронизващо ясен.

Но...дяволът дебне в крайпътните храсти.

Объркваш посоката. Всичко пропада...
Успехът виновно подвива опашка.
Ловци кръвожадни устройват засада.
За сметки надписани скъпо се плаща.

Звездите ехидно от свода намигат.
За чуждата участ на кой ли му пука?...

...Ръцете ми плахо в нощта те намират.
Докосват те ласкаво. И те пропукват.

Поглеждаш нагоре. И...нещо се случва!
Луната чертае към мене пътека.
С треперещи пръсти вратата отключваш-
на масата още ухае кафето!