автор: BlackCat

В гримьорната - до деветте живота,
до плаща от решителност, до думите -
оставяш сгъната прилежно болката.
И сцената те призовава шумно.
Прожекторите сенките пронизват,
до дъно ти обхождат голотата.
Кръжиш около своята безименност
прозрачна, феерична и остатъчна.
А неразумно е, наивно е и дръзко
в изстреляни зеници да се вглеждаш
докато чупливата ти същност
воюва правото на кътче нежност.
Разтваряш дверите на свойта искреност
и тя на струйки "тебе" се разлива...

Дори да те проникнат твърде близко,
не се страхувай. Няма да те видят.