автор: Donsky

Седнали сме на по бира
с комшията ми Спиро.
В миг идея занапира,
чак дъхът ми взе да спира.

Леле, колко е световно!
Как ще променим живота ний!
Хем е просто, хем върховно!
Аз съм страшен, аз съм гений!

Туй е лошото на бирата,
че отвътре тя напира те.
И понеже ми е пета,
се упътвам към клозета

Ах, какво е облекчение
да изхвърляш със шуртение
тази мощна плътна струя,
здраво стискайки си... ключа!

Даа...! Процесът да не спира
си поръчвам нова бира.
Бе..., имах някаква идея.
Хм! Какво ли стана с нея?

- Абе, Спиро, абе, бах му мамата!
Знаеш ли, бе пич, к'ва стана тя?
Тъкмо бях измислил панацеята,
ама ето, изпикал съм си идеята!