автор: hristam

Много си падах по него още от училище.
В един клас бяхме, обаче колкото аз бях шантава и дива, толкова той беше сдържан и тих.

Дали защото бях такава луда глава и все измислях по някоя забавна щуротия, или защото бях с адски чаровна външност, а най-вероятно и заради двете, но бях, така да се кажа, много популярна в училище. Свалячи колкото щеш.Че и в излишък. От седми до дванайсти клас.Някъде по това време се забърках и с един женен студент,ама...това е друга история.
Мисълта ми е, че сред целия тоя наплив от ухажори, мен най-много ме впечатляваше именно той.
Другите се чудят как да ми привлекат вниманието, в междучасията не ме оставят намира, той обаче- никакво внимание. Е, не че не ме забелязваше, разговорче, помощ при преписване...но в сравнение с останалите, това неговото си беше наистина пълна липса на внимание.
А колко беше сладък! От тоя тип, дето малко приличат на момичета с големите си очи и извитите дълги мигли. И трапчинки отгоре на всичко. А в тялото беше вече мъж- атлетичен, много добре сложен.
Ревнувах го без да имам грам основания за това, защото той не се сваляше на никоя, а и него, знам ли, може би защото беше така тих, никоя не го сваляше. Обаче аз дебнех всеки негов поглед, жест, усмивка, и ако се разговореше с някоя по-дълго, побеснявах. Обаче нищо не предприемах, естествено-аз не бях коя да е, все пак. Бях сигурна, че мога да го имам, стига да пожелая, поне имах самочувствие да си мисля, че е така. Но исках той да ме пожелае, да видя как заради мен излиза от проклетата си черупка, и става неудържим и страстен.
Е, това не се случи. Поне докато завършихме. Не че не общувахме, даже напротив, мога да кажа, че бяхме в доста приятелски отношения. И дотам се приключваше.
Да, ама на мен тая тръпка не ми минаваше. И като разбрах, че ще кандидатства медицина, запретнах ръкави. Буйна, луда, такава- онакава, ама дипломата ми беше отлична, винаги съм била с акъла си точно когато най- ми е трябвал. Единствения проблем беше, че само при мисълта за кръв ми прилошаваше, а двата случая, когато трябваше да ми бият инджекции, оставиха незабравим кошмарен спомен не само у мен, а сигурна съм, и у нещастната сестра.
Но просто аз нямах избор в случая- това беше избрал той. Вече отдавна бях наясно, че ще го последвам и на края на света.
Така и не разбрах все пак как ме приеха, въпреки здравото четене и търчането по частни уроци бях абсолютно несигурна и изплашена, в деня на изпита се събудих с твърдото убеждение, че в главата ми е един пълен хаос. За всеобща почуда обаче, и аз, и той бяхме приети, и аз не можех място да си намеря от радост, че ще бъдем заедно.
В различни групи бяхме, но аз се стараех да му се мяркам честичко пред очите. Набързо бях огледала колежките от неговата група- нямаше сериозна конкуренция, единствената по-сериозна заплаха би могла да дойде от русата дългурана с манекенски мерки, обаче много скоро стана ясно, че тя проявява интереси предимно към преподавателския екип. Тъй че започнах да ставам малко по- настоятелна, в смисъл, не че го ухажвах, в никакъв случай! Просто го изчаквах след лекции, за да си ходим заедно, веднъж- два пъти ходихме на кино, понякога в почивните дни си правихме дълги разходки извън града, но гледах да не прекалявам с поканите, защото през уикендите той учеше здравата, а най- малкото исках да съм досадна.
Просто се надявах в края на някое наше излизане, като един нормален, проявяващ интерес към мен млад мъж, да поиска някаква по- голяма близост, или поне да ме целуне, за бога. Което все не се случваше.
Е, добре, помислих си, може пък да сме минали оная заветна граница, и сега да не може да гледа на мен по друг начин, освен като на приятел. Добре, в крайна сметка може би трябва да му покажа, че може да бъде по- смел с мен. Може ли казах? Не, по дяволите, трябва да бъде по-смел с мен.
И го поканих на вечеря в къщи. Все още бях далеч от идеята да го свалям аз. Щях да оставя всичко в неговите ръце, аз просто щях да го нахраня хубавичко(да, да, змам какво прави с мъжете добрата храна), да го предразположа с хубава музика, да му бъбря сладко, но ненатрапчиво...
Освен това абсолютно самоотвержено бях решила да приготвя вечерята сама. И самоунищожително, бих добавила няколко часа по късно всред отломките от несполучливото руло "Стефани". Просто бях много нервна, иначе добре се справям в кухнята.Жалко, а бях решила(под въздействието на не един и два розови романа)че едно от изискванията за съвършената вечеря с любимия е именно домашната кухня. Е, поне опитах.
Така че малко преди да дойде изтърчах и взех готова храна за цял полк. Поне избор да има.
Той пристигна с вино, точно като по филмите. От вълнение нищичко не хапнах, изнервих се допълнително и от факта, че на няколко пъти някакъв приятел го търси по джиесема. Точно когато обсъждахме каква музика да послушаме, онзи досадник пак се обади, и тоя път след мъчително обсъждане стана ясно, че моят човек трябва спешно да отиде при него. Имал нужда от помощ.Каква точно, ми беше спестено.
Докривя ми, и предложих да отида с него, можех и аз с нещо да помогна.Нямало нужда да се притеснявам, той щял да се оправи.
Пак ударих на камък, а следващите дни съвсем се отчаях. Все по-често взех да го засичам с едно маце от горния курс. Все се чакаха, а ако му намекнех да си ходим заедно, като преди, ми казваше че ще се отбие при едно приятелче.
Приятелче-друг път. Проследих ги, още същия ден. Не отидоха много далеч, след около две пресечки свиха в една тиха улица и влязоха в малка еднофамилна къща.
Не мога да опиша вихъра от емоции, който буквално ме помете! Мразех! Исках да убивам!
Хората ме заглеждаха учудено, но аз не обръщах внимание.Чак по-късно си дадох сметка, че стоя и рева с глас по средата на улицата.
После не издържах, мисля, че бях абсолютно откачила. Втурнах се и буквално нахълтах с вратата.Добре, че не беше заключено.Не че това би ме спряло. Вече си представях как ги убивам с голи ръце- него, който след толкова години вярност и любов от моя страна, ме заряза така безцеремонно, и нея.Някаква вчерашна...
Нея изобщо я нямаше. Той прегръщаше едно русоляво високо момче, което имаше голяма прилика с мацето. После разбрах, че били брат и сестра. И друго разбрах, най-важното.
Че моята голяма, дълбока,единствена, дългогодишна любов никога не си е падал по момичета.