автор: miglena

Вятърът... "ФъъфФъффФ"
... ми довява... "АххХххХ"
твоите... "ХъхъъххъЪхъ"
... :))) целувки (((:...

Когато Слънчо се протяга и разбужда
с целувка по нослето ме докосва нежно:
за да не ми е тъжно, че сънят е отлетял,
а там, в пухените му обятия, бяхме ти и аз
като ... зора и изгрев: сякаш различни,
а всъщност - почти едно и също...

Когато Луната избледнее и заспи,
нейната целувка е изпълнена с копнеж
за нови срещи, с въздишки и тъга по
окрадените от задъханото разписание
мигове еуфорична радост и бездиханно
щастие, в които бихме могли да творим
своите вълшебни стихове: различни,
но разказващи за почти едно и също...

Когато липите разцъфват уханно ми
даряват ефирна целувка, за да изчезне
омразата и злобата на дребните хорица,
за да не може да ме докосне злото,
обсебило суетните мравуняци... и аз
да ... заухая по най-истинския начин:
с усмивка и с блага дума да лекувам,
както всеки от нас би могъл: различно,
но всъщност по почти един и същи начин...

Когато по пладне изгарям от жажда
поточе игриво ме целува с прохлада
и забравям как препусках сред бетонни,
метални и огледални грамади от скука,
и се потапям в диви мечти за дни и нощи
в които ще се докосваме... най-различно...
и никога не би могло да е едно и също...

Когато в унес сред житейските проблеми
гласа ти дочуя безмълвно... ахххх, това е
целувка на душа с душата... на сърце,
почти целунало сърцето, на ръце, почти
докоснали се чрез... екрана... оуууу... това
не се описва с думи, толкова е различно
от "реалното", макар да е... почти същото..

Когато звездите ми намигат усмихнато знам,
че ме целуват с наслада, със страст и без
тревоги, мисли и дневни притеснения...
Нощта е настъпила и е време за.... аааа,
не казвам :))) невинно прехапвам пръстче,
ти знаеш... и с теб е божествено, различно,
несравнимо... с теб светът вече не е същия!

И вятърът се превръща в безкрайна целувка...