автор: katbalu

Приватизираха морето
и го делиха като пита.
Чертаха, смятаха, броиха
във евро го остойностиха,
на рибите печати биха,
прегледаха и изчислиха...
Пристегнаха го с тежък бент.
И, граница определиха,
и кантовете му зашиха,
с желязо,
камък
и
цимент.

А то, послушно ги търпеше,
незнаещо какво целят.
Вълните свои- малко бебе,
полюшваше ги да заспят,
докато не усети, че го учат
плешивци с жалки очилца,
докато не разбра, че червей лази,
по ябълката райска на света...
Тогава се надигна почерняло,
стовари необятнаат си мощ,
изригна в пяна като бясно,
изяде буните за нощ.
Разхвърли миди и черупки,
разби закони и стени,
и пясъчни дворци събори,
бумащините наводни...
Доказа им - законът важи,
за този който го търпи.
Вълните му си поиграха
с бомбета,
листи
и
пари.

р.р. и с шалчета на чужденци;)))