автор: apostolicia

Почти колкото тебе

Ние с Ники поддържаме здрава връзка с етърва ми Адриана. Тя не е лош човек, макар да има “особен характер”, както меко се изразява свекърва ни. Според нея това би трябвало да означава, че Ани е свита и мълчалива, но според мен си е направо проклета.
Също като собствената ми сестра – това си им е от зодията. Ако искаш да си в добри отношения с тях двете, гледай накъде са си сложили китката.
Тоя път Ани е в добро разположение на духа, весела е и разговорът тече леко и непринудено. Разправя колко е отслабнала.
Оглеждам я критично. Горе-долу сме еднакви на височина, аз съм малко по-висока. Що се отнася до ширината, сме еднакво закръглени, да не кажа направо дебели. Огледът потвърждава убеждението ми, че Ани е пълничка, колкото мен. Тайничко, в най-забутаното кътче на подсъзнанието, си мисля, че тя е дори по-дебела от мен, но дори пред себе си не смея да си го призная, да не би да ми прочете мислите, че чак тогава – олеле, мале!
- Обаче, Ели, - продължава тя. – Оная вечер имахме гости. На Леонид един приятел с жена си. Само да ми каже някой, че съм дебела! Като я видях тая жена, щях да припадна! Пред нея аз съм стройна тополчица. Не можеш да си представиш какво туловище. Огромна! Огромна ти казвам! Едно, че е доста висока, ама и колко е дебела… през тая врата не може да мине. Горе-долу е колкото тебе…
Сетих се да питам Ани кога за последно се е поглеждала в огледалото чак у дома, след като Ники вече се беше смял толкова много и така сърдечно, че ми скапа настроението за седмици напред.