автор: nikoi_1

Сънни вечери и нощи разлюбени,
мокри лампи и прогнил тротоар,
и прозорци, мъртвешки озъбени,
срещу времето- стар антиквар.

Всяка вечер, по същата улица,
двете сенки безшумно пълзят:
Той е демон от луда приумица,
а другарят му- стар и сакат!

Преподрежда човекът боклуците,
пренарежда Света от Началото:
дал е прошка на всичките блудници
и лепи от парченца хляб цялото.

После в шепата тъжна и топла
дава порция милост- живот
на косматата куцаща топка...
Най- щастливият жив идиот!

И в нощта, тъй безлунна, мъртвешка,
грейва тъмното крачещо чучело,
озарено от поглед човешки-
от очите любящи на кучето!