автор: Silver Wolfess

“Бездомница” – плющи през мен водата -
накрая идва винаги дъждът.
А стискам ключ…
              Къде ми е вратата?
Ръцете дето ще ме приютят?
Във час такъв към кой да се обърна?
Приятели, роднини… Рибя кост -
застанала е в нямото ми гърло –
ни своя тук съм, а не съм и гост.

Не мога да избягам. Имам корен.
Отгоре е прогизнало небе.
В средата – аз – по пътя към Голгота.
И кръста трябва да се изнесе.
В очите си прибрах премръзнал гларус.
Самотник е. От сол е побелял.
И ще ми се от кал да го опазя,
извика ли от болка - да съм там.

Навярно остарях. Сантиментално
заплитам сянка в миналите дни,
а шоуто все още продължава
и танцът ми последен предстои.
И откога се гледаме с морето -
безмерна жал в сафридено око?
О, нека в миг замлъкна безсловесна.
След буря е. Дъхти на колендро.

А късно е оттук да заминавам,
и рано – за цветя и реквием,
и пак оставям стъпчици по плажа -
след мене ходи гларусът. Чете.

21.03.2008