автор: dr_abdul

Снежна Буря
Абдулрахман Акра
-Ти си луд...Това бяха последните й думи които погалиха ушите му през телефонната слушалка.

-Знам... Луд съм по теб. Идвам, да знаеш само.
Той свиреше щастливо на автогарата, на която имаше само единствен микробус в очакване на други любители на приключенията. И те ли бяха лудо влюбени като него за да пътуват с този старомоден микробус от Варна до Добрич в тази снежна буря която затвори пътещата .
- Донеси себе си. Засмя се щастливо спомняйки си за думите й които му каза криейки сълзите си, когато пътуваше през една ваканция в далечната му страна. Попита я тогава какъв подарък би искала тя да й донесе като се върне..
Настояваше да не прескачат бариерата на строгото приятелство. Момичето на мама и тате чието сърце никога не беше трепяло по един мъж и с инатлива воля е решило да остана свястно момиче докато намери принца на мечтите си.
- Хайде бе момче..тръгваме вече..качи се в автобуса. Извика шофьора на микробуса след като седна зад волана И тогава се сети че микробуса беше с достатъчен брой пътници..
Шофьора се прекръсти и подпали машината. Бавно тръгна микробуса по едва видимия асфалт от натрупания от бурята сняг.
- Ех..всички ще умрем някой ден де. Каза седналия до него пътник...
- И какво ще загубим ако умрем…Ние и без това не усещаме живота в тези мизерни времена братко. Отговори друг пътник.
Гледаше прекрасната природа в бялата й украса през прозореца. Това беше времето когато пътуваше преди две години..Тогава за първи път я целуна на сила по челото и забеляза как тя настръхна, отдръпвайки се от властния му чар. Пожела му приятно пътуване. Пътуването до София тогава беше рисковано, но той трябваше за да вземе самолета от там и па пътя се разсейваше като гледаше бялата украса на природата през прозореца на автобуса. Пътуваше за Добрич защото не можеше да чака докато премине бурята и не успя да се противопостави на копнежа по избраницата на сърцето си.
- Чувал ли си за влаковете. Намекна хитро тя по телефона
- Утре. Отговори той след като улови идеята й
- Ти си луд. Засмя тя
- Знам..луд съм по теб.
Винаги й е казвал че нейния глас като златен дъжд вали..а тя все нежно се усмихваше чувайки това от устните му..Май от една песен на Мустафа Чаушев беше го научил този израз.. Но не може да бъде сигурен в това.
- Щом няма жени в автобуса ще стигнем живи и здрави.
- Какво им е на жените бе? Виж колко е мрачно без тях.
- Я стига..времето е мрачно поради бурята.
- И от инфлацията братко.
Продължителен смях огласи микробуса .Толкова е хубаво със смях да се лекува страданието на хората..а българите по принцип малко се смеят но като го правят..тогава от сърце се смеят .
-Следва-