Пак се лутам по дълги безпътища
Арабски точки, планетни орбити
Горещи покриви, отворени прозорци
Бели дюни, летящи гълъби
знам, че ти ще се върнеш
Прескачам камъни падащи
крача из локви изкаляни
търся покров, спасителна сянка
пясъчни бури, оазис
знам, че ти ще се върнеш
пещерни ледници пазят студа
не говоря, не мисля, не зная дори
пак се лутам из тъмните пътища
сама, нещастна, изморена
знам, че ти ще се върнеш
стряскат ме кучета, вой на сирени
вървя, не съм гладна, не спя
упорито и мрачно, стиснала зъби
знам, че някъде по тихите безпътища
ти, ти ще се върнеш
Понякога сме като в два паралелни свята. В единия те търся, в друг те намирам. Пресечната точка ме вълнува.