автор: apostolicia

Не си като снощи

Ние с Ники имаме една съседка баба Къца. Тя е жена на почтена възраст, подминала е осемдесетте и през зимата ходи при сина си в Кърджали, за да не е сама. През лятото отново долита като лястовичките от топлите страни.
Тази пролет също се прибра у дома. Чувам характерния й глас по стълбището и миг по-късно тя звъни у нас. Пита кой, кога и защо, по дяволите, е спрял тока й при все, че тя е плащала сметките си редовно. Казвам, че нямам представа, което си е чиста истина и бързам да се втурна отново в кухнята, препасана с престилката и въоръжена с дървената лъжица. Както е известно Ники винаги е гладен и обикновено заплашва да изяде мен. Затова бързам да сготвя.
На другия ден е събота – ден за редовното седмично почистване. То включва и метене на входа и пространството пред него. Нали сме на първия етаж, та кой откъде мине, все пред нас си хвърля фаса. Пък и саседските деца не са оставили отвън и един квадратен сантиметър без обелка от вафла. И докато аз си мета, баба Къца излиза от входа. Тръгнала е за биричка, клати две шишенца в ръка и ме гледа с интерес.
- Браво, булче! – хвали ме. – Браво! Добре, че има някой отвреме-навреме да измете тук. То ние само боклуци правим, а никой не се сеща да измете.
Понечвам да й възразя, че аз лично мета всяка събота, но тя не ме дочаква.
- Ти тука ли живееш? – пита. – Сигурно си отскоро, щото не съм те виждала…
Въпросът й ме стъписва, но разбирам, че не ме е познала и казвам:
- Ама, бабо Къце, аз съм Ели от първия етаж, ма! Не ме ли позна? – представям се, за да прекратя всяка заблуда.
- О-о-о, ама ти ли си, ма Ели?! Я каква си млада и хубава! А снощи, като се беше препасала с оная престилка - за единия кашмер!
Аз зяпвам, докато тя бавно и с достойнство се клати към магазина за биричка.