автор: c_ant

дали

двете кататоничности се засуетиха по канелюрите от гърбовете на
реките ми и скривалищата за похотливи съновидения са
безжалостната пътека
с мазоли по раменете на срама и
оплодителят колосва небето и диплите му нямат свършване когато разгръща крилете си
все розови и
изчезва докато с мотивите на каквото вместо как
явното предполага хоризонталите си а
стръмното опъва барабаните на мълчанието ми и поставя в скоби
всяко съждение за пространствено-времевото съществуване
с поне близка надморска височина
когато хеймармене е тъждествена на ананке и светът е ейдос
добре сложен и почти давид на микеланджело
но вече прашен и не така женствен или
педофилски идеал с кравешки поглед и от окончанията на моравите му жестове капе негата на дъртия педераст
пардон – педофил
колкото млад да го е изчукал или
дългокосият е бил прекалено аристо
и ако замахне шепата му ще тръгне след камъка и ще захлупи
пристрастеността му към хоровото пеене
до най-малките от хибернацията когато лъкът на цигулката му
обрулва ichthyus-интенцията заедно с ушите ми и
слънцето залязва в синьото на персоналните ми каверни което
всъщност е жълтото на бананите от подводните пещери на един друг
ДГП: