автор: xer-t

- Всичко, което сме на този свят
е само илюзията на снимка.
Изпръхналият глас на стареца
едва
се влачеше
в жегата.
Очите му държаха
в ръка
избледняла
снимка
на млада жена
с муселинова рокля.

- Няма да спре да вали, -
думите поддадоха на
тленността на звука,
подпетени,
съсухрени,
едва кретащи,
старчески.

Слънцето прежуряше
и късополи, избуяли
цветове
се нижеха
един след друг,
край кафенето,
сякаш бяха
оклюмани цигари
в устите.

Докога ще живея в
реалността,
която се излива
като дъжд,
а улиците са
зачадърени
от слънчобрани…

- На снимката на гроба ú грееше
слънце, - шептеше старецът.

О, защо погледа ми е
почéрнен от чадъри…