Телата ни трептят от страст,
преплитайки се във нощта спокойна.
Как примирена съм под твойта власт,
тръпнеща, очакваща, покорна. . .
Телата ни лежат в покой,
сред пух и ароматна сласт,
заслушани във ветрения вой,
люлеещ силно розовия храст.
Докосвам с пръсти устните ти леко
и моля се да помълчим за още миг,
преди да отпътуваш надалеко,
моряко мой, герой на моя стих.