автор: sradev

Всички непослушнички от школата Истарпоинт бяха подгонени на лекцията на проф. др др Миринда Бошлайф, ректор на Уйстарпоинт. Очакваше се свеж полъх от развалени зъби в серията от лекции по въртене и мерене на кълбото. Все пак интересно им беше да срещнат легендата на петте свята - пророчицата що вещерство от девет бутилки пие.

Евтини мои,
не си мислете, че скъпо ще се продадете. По-глупави ученички от вас дори и в мойта академия не се срещат. Промоция ви чака на битака. Вие ще сте в промоцията. Ще бъдете в добавка до стари печки, гъгнещи телевизори, празни мърморещи хладилници или недооправени спални комплекти. Ако някоя се вреди до гардероб, да знае, че е имала късмет. На добавка към лавка, а при това и за книги - не се съгласявайте, веднага бягайте. По-добре е кречетало в детска градина.
Но коня крета и годините се търкалят като гърнета. Не ги хабете и синтония научете. Синьо-зелено покрива, очите червени приспива.

Дойде и ред на демонстрация на погледи към фрустрация. На първият ред като на шега се падна гледане на ръка.

На тази ръка беда - махни с ръка.
Ръката ти ще искат, но няма да им стиска.
А тази ръка беля, не подливай отсега.
Злато е туй, а не ръка - чиста сълза.
Това не е ръка а крак - ще попаднеш на глупак.

втори ред
В очите огън, а под тях студени сметки, туй е грях.
Очи със зъби - пази се от кърви.
От тези вол наднича сега - пусни го по вода.
Виолетки, виолетки - не ги прави на салфетки.
Пъстри огънчета с изневяра - не ставай вещица стара.
А ти нямаш очи - махай се оттук, махни.

трети ред
Това ушенце добри слова превръща в обиди.
А онова все вслушва се в клюки диви.
Глухо за всичко, дори и за себе си.
Скрий го в шапка веднага, че с това ще те бесят отсега.

четвърти ред
Тази коса не пази глава.
Коса на лира няма мира.
Тънък косъм, рядка плява - ще те правят на крава.
Завързана, но разпиляна - рано побеляла.
Мисли къдрави в главата хранят къдрица над веждата.

пети ред
Устата свита, а зад нея студени думи дебелеят.
Таз уста е кат врата - ще си пати таз глава.
Тънки устни - остри думи.
О, уста като каймак, но е цапната с кривак.

шести ред
Този крак ще ритне не един юнак.
Преметнат и се клати - бърза да те прати, все едно къде.
Дълъг крак - пази се от простак.

седми ред
Твоя нос не носи светлина.
А тоз дълъг е, но без беда.
Чипо и чукнато - пукнато.
Не сънува деца - пази се от гора.

осми ред
Гърбът ти бой ще яде - изправи го поне.
Гръб за слон, а да носи друг ще проси.
Тоз гръб не се обръща - никого не връща.

девети ред
Сърцето ти меко, а нож в него - не ти е леко.
Ти всички ни ще побереш, но се пази от таралеж.
Трупаш, а то клето - сънува колиба край морето.
То рита и рита, а ти го яздиш до насита.

Лекцията свърши, Бошлайф излетя през прзореца, а непослушничките се изметоха на двора.

Пишманка се усмихна:
- Уж гадае, но не знае: с тоз нос като кос, с таз уста като метла, с туй чело като гребло как е стигнала ректорско кресло.
- Не си права, - репликира Циркония, с таз брадичка като шкаф, с тези пръсти кат пилаф, с тази кожа дето не я лови ножа - свойто ще си вземе и чуждото няма да остави. А какво ти пророкува?
- Който и да е - не струва. А на тебе що ти рече?
- Слава мръсна и далечна.