автор: dacte

Тя се пробуди блажено,усмихна се на златния лъч,проникнал през прозореца,който целувайки я за добро утро,безмилостно и подсказа,че вече е време да се отправи към банята.Протегна лениво ръце и с неудоволствие,без да бърза се запъти да вземе сутрешен душ,както правеше по навик още от малко дете.
Не си спомняше какво беше сънувала тази нощ,но беше сигурна,че беше нещо много хубаво,тъй като усмивката не можеше да слезе от лицето и.Симеон беше в командировка от една седмица и щеше да се прибере всеки момент.С какво ли щеше да я изненада този път.Беше много романтичен и винаги му доставяше огромно удоволствие да наблюдава реакцията и на удивление и особено,необяснимо и за самия него чувство на задоволство го завладяваше,когато тя безмълвно го целуваше по начин,казвайки му много повече от каквито и да било думи.
Бяха се запознали преди 3 години.Негов приятел искаше да му помогне да го измъкне от емоционалната дупка,в която беше изпаднал след като установи,че жената,която обожаваше и с която беше готов да се обвърже го мамеше с един барман от няколко месеца.Веднъж реши да я изненада и си освободи следобеда.Почти подтичвайки от нетърпение, подсвирквайки си и с букет полски цветя и бутилка бяло вино в ръце отвори входната врата и видя това,което не трябваше.Почувства се като,че ли го прободоха с нож в сърцето.Чу се звън на счупено стъкло,викове на изненада, оправдания и обяснения,но той не чу нищо.Замръзна за кратко на място,обърна се безмълвно и излезе.Отиде на любимото си място на Витоша,където прекара остатъка от деня в размисъл върху живота си съсредоточен и вперил поглед в една точка.Не можеше да прецени кое бе по-силно-болката от обидата,която му бе нанесена или болката от загубата,която понесе.Мислеше,обмисляше,премисляше,но така и не можа да разбере къде бе сгрешил.Какво не направи правилно?Къде бе грешката му?
Това състояние продължи близо 6 месеца.Тогава се появи тя- Светлозара или Светлето, както я наричаха приятелите.Разбира се,не без намесата на приятели влезе тя в живота му и беше неизменна част от него вече цели 3 години.Удоволствие бе за околните да ги наблюдават заедно.Без да им натрапват чувствата си те не оставаха незабелязани където и да отидат.Той бе висок и строен,с непокорни къдрави кестеняви коси,а тя бе дребничка и слабичка, с дълги до раменете,прави,много гъсти руси коси и бадемови очи.Въпреки фигурата,видът и респектираше и излъчваше интелигентност.
Светлозара се замисли.За първи път се разделяше със Симеон за цяла седмица.Този път нямаше как да го придружи.Не искаше да пътува толкова надалече,тъй като малкото същество в нея-плодът на любовта им можеше да се роди всеки момент.Решиха да не рискуват.
Мобилният и телефон звънна.Беше той.Позна го по любимата си мелодия,която беше настроила да звъни само когато той и се обажда.
-Мило,в задръстване съм,но до половин-един час би трябвало да се прибера.
-Чакаме те.Малкият подритва здраво и явно също се вълнува от завръщането ти. Закусвал ли си?Какво искаш да ти приготвя?
-Нищо не съм закусвал.Събудих се и тръгнах веднага,защото исках да се върна при вас колкото се може по-бързо.Толкова ми липсваше,Светленце.
-И ти на мен.Толкова се радвам,че се връщаш.Искаш ли да ти направя палачинки?
-Не си прави труда,моля те.Не искам да се преуморяваш.Ще купя нещо.
-Не моля те,ще ми достави удоволствие.Със сирене или с мед искаш да ги направя?
-Знаеш как най-много ги обичам-със сладко от кайсии и сирене.
-Ще проверя дали има,защото мисля,че няма сладко.
-Тогава ги направи само със сирене.
Отиде в кухнята и се залови с приготвяне на палачинките.Направи ги с много мляко и яйца,сложи и ванилия за аромат.Станаха много бързо и след като опита какво е сътворила с удоволствие установи,че са много сполучливи.Лицето и засия. Откри още,че незнайно как имаше едно бурканче сладко от кайсии,останало неконсумирано единствено благодарение на това,че беше сложено по погрешка при бурканчетата с доматено пюре.
Чинията с палачинки изглеждаше много съблазнително.Въпреки,че почувства силен глад отпи глътка топъл чай и не си и помисли да посегне към нея.Искаше да се наслади напълно на момента,когато закусвайки заедно щяха да си разкажат един на друг кой как е прекарал седмицата.Вече беше минал час откакто и се обади,така че можеше да почака още малко без проблем.
Телефонът пак звънна.Не беше той.Позна по мелодията.Видя непознат номер и се зачуди на кого ли му е притрябвала толкова рано сутринта.
-Добро утро,извинете за безпокойството,но познавате ли г-н Симеон Рачев?
-Да,разбира се.Това е съпругът ми.Защо се интересувате и кой сте Вие?
-Казвам се доктор Желязков.
-Случило ли се е нещо?
Почувства как гореща вълна преминава по тялото и.
-За съжаление г-н Рачев е пострадал при пътен инцидент.
Изпусна слушалката и политна към земята като копчетата на пеньоара и шумно се откъснаха едно по едно.Бързо се съвзе,облече се и отиде в болницата.Това,което видя я потресе.Симеон лежеше в реанимационното отделение и някакви хора в бели престилки се суетяха около него.Дадоха и маска и шапка и тя влезе при него.Беше в съзнание.
-Отидох да купя сладко.
-Какво сладко?
-За палачинките.Слязох от колата и когато пресичах ме блъснаха.Много те обичам.
Това бяха последните му думи.Изохка и загуби съзнание.Без да разбере как,една сестра я изведе от помещението.Всичко се случи толкова бързо,че дори след време колкото и да се опитваше не можеше да си спомни подробности.
Следобед Симеон почина.Вечерта Светлозара постъпи с изтекли води в родилно отделение и роди момче.Така и не можа да присъства на погребението.Не искаше. Болката бе огромна. Родителите на Симеон и нейните уредиха всички формалности. Кръсти сина им на него въпреки увещанията на близките подтиквани от суеверия,че не трябва да го прави.
От този момент имаше един ден в годината,който презираше и проклинаше и същевременно бе най-щастливият в живота и-денят,в който синът и я целуваше и молеше с усмивка майка си да му приготви по случай рождения му ден това,което най-много обичаше -палачинки със сладко от кайсии и сирене.