автор: iokasta

Те играят върху масите,
съвсем голи без да крият,
но аз ги усещам как искат,колко са взискателни-как се налагат.
Те винаги са трезви - не пият.
Понякога съскат върху някоя полирана мебел,
тях ги боли горещо ако забравят да са изискни,
Те са важни,
всичките,
топли са,
ако не замръзват,
те се любят,сливат се,потръпват,
тях ги има,
те не дишат,
Декоративни са,
галещи,
подлудяващи,
толкова плът и корист има в тях,
те докосват,
те обхващат недоизказаните дребни неща
и всичките са мои,
и се подченяват на съзнанието ми.

Те играят страстно,
нямат глас,
но така умело използват ритъма.
Пламенни са,
понякога червени като пламъци,
или сини като небесата,
те са били и метал,
И ако метала можеше да усеща и имаше сетива,
тогава щяха и на него да са господарки.

Те играят,вървят на всякъде прилепнали в някой участък от тялото ми,
те са с мен,

критични

анализиращи

преходни

изчисляващи

доближаващи

Те са всичко,
въпреки всички.