автор: valiordanov

Едно магаре с вдигната глава
с копитата отъпкваше тревата,
без да се замисли над това,
че тя, за него е храна богата.
видя това един проскубан пес
и възмутен пролая, да се скара:
"Погазваш своят собствен интерес.
Доказваш, че си истинско магаре."
А то невъзмутимо зарева:
"Храна за мене твърде много има.
Какво тук значи някаква трева?"
И овъргаля се съвсем невъзмутимо.
Песа замълча, не проговори.
Опашката си сви след този рев.
С магаре няма смисъл да се спори,
робува то, на собственния кеф.
Поуката ще кажа най-накрая.
От тази кратка случка , тя личи:
С Магарета е пълна днес България.
Те нямат за храната си очи!