Цигарата дими...
във стая два на три
аз крещя безмълвно
а навън е толкоз тъмно,
крещи душата ми от болка,
а може би от мъка...
от очите бликат ми сълзите...
каде са ми приятелите...
самотата в мен напира...
и желанието за живот умира..
към чашата с алкохол аз протягам
и на леглото лягам
в тавана вторачвам муден поглед
и на живота си аз правя оглед,
но нищо смислено там не намирам
усещам как малко по малко умирам.