автор: Bibianchi

Прости ми
          онова – нестореното,
което нощем под клепачите боде,
и слънчевите зайчета в очите ми,
усмивката на непораснало дете.

Прости,
че непокорна съм като река,
превърнала се в буен водопад
и с перлите от пръските вода
рисувам огърлицата на звездопада.

Прости ми,
          че откраднах от щурчето
цигулката и скрих я във сърцето си,
че нощем тичам със светулките в полето
и светещите лунни капки разпилявам...