Пристъпвам – без шума на стъпките да чувам,
газя сред изгнили есенни листа.
В крата ми оплита се трева
сънувам.
Викам, а гласът ми - някъде далече,
седнал на едно дърво ме чакаш.
Към тебе идвам сякаш...
Няма вече!
Привет, Anonymous » Регистрация » Вход |
|