автор: zinka

Очите ти – сини, та сини…
Косите ти – облаци бели
Лицето ти - сякаш руини
А думите – в гърлото спрели.

Но аз съм пчелица , която
медец и от нищото вади -
политай с мен в късното лято,
че утре не ще сме по-млади!

Накъсай букет от въздишки
от кратките утрини влажни-
във стихове ще ги опишем,
а другото… то не е важно !