автор: Sarita

Безмълвно времето ще спре,
Ще затрепти във тишината,
Загледано във теб, дете,
В невинността и красотата
На детската ти чистота...

В съня на твоите очи сияйни,

В усмивката на детските ти устни.

Очите й не знаехе, че съществува светлина, нито пък познаваше студа, глада, болката; не знаеше и за хиляди други неща, но с нетърпение чакаше да ги открие. Живееше в един идеален свят, защитена от всичко и от всички в спокойствието и уюта на майчината утроба. С удоволствие се влушваше в ударите на голямото сърце и заспиваше, унесена от нежният му ритъм. Наслаждаваше се на музиката, на непознатите гласове и чудните шумове, които долитаха от вън. И всичко беше прекрасно. Съвършено. Докато не се случи най-страшното нещо, което можеше да си представи. Топлината и уюта вече не бяха топли и уютни, а мачкаха, притисках. Всичко хубаво и приятно си отиваше. Ослуша се с надеждата да чуе познатата ритмична песен на голямото сърце, но тя вече не беше същата.
И тогава дойде най-големият ужас. Беше й студено, ужасно студено. Липсваше й нещо, ужасно много й липсваше, чувстваше се изплашена, а не знаеше защо. И изкрещя от ужас. И тогава! Собственият й вик я оглуши. А нещастният й плач бе предизвикал щастливи усмивки у всички.
После я изкъпаха и я увиха в нещо зелено, а това беше приятно, миришеше хубаво, приятно беше и усещането от непознатата свежест. А след това видя най-хубавото нещо на света: Две големи очи я гледаха, изпълнени с обич и щастие, а нещо красиво проблясваше в тях. Усети нежно докосване по главата си, но още не знаеше, че това беше целувка. Две големи и силни ръце я държаха и я закриляха от всичко. И отново дочу познатата песен на голямото сърце. Сега звучеше различно, но пак си беше същата, познатата и нежната песен, която я беше приспивала. Усети и нещо вълнуващо - носеше се наоколо и я опияняваше, вдъхваше й спокойствие и сигурност. Едва след няколко дни разбра, че това беше ароматът на мама.
Почувства се изморена. След целият ужас и шока, който преживя, сега се чувстваше отново защитена и закриляна. Затвори очи. Беше заслужила една дрямка.
Но я събуди нов ужас. Нещо страшно разкъсваше тялото й. Нямаха ли край страшните неща? Не разбра как стана, но отново чу онзи оглушителен рев, излизащ от устата й. Не след дълго се появиха две големи ръце и я понесоха нанякъде. „Къде ме водиш?” – помисли си – „Какво става? Искам да се чувствам добре!”. И тогава усети познатия аромат. Отново видя онези големи очи и чу познатата песен. Но заедно с аромата, очите и песента дойде и нещо още по-хубаво. То донесе истинска наслада за сетивата й и накара всичко лошо да изчезне. Беше вкусно и предизвикваше приятно усещане в коремчето й. Отново се почувства щастлива и спокойна.
Не усети как потъна в блаженото спокойствие на съня. А две силни ръце, едно туптящо сърце и две големи, преизпълнени с обич очи бдяха над нея.