автор: apostolicia

Предисловие

Ужасно е модерно да се пише предговор, ама аз, нали съм все башка от другите, го кръстих предисловие. Не че не значи същото. Важното е да не съм като хората. В случая по-важното е, че изобщо не ми идва на ума какво точно да напиша и затова се задълбочавам в разни филологически спорове и обяснения. Иначе бях измислила много дълбокомислено, страшно поучително и пълно с напътствия предисловие. Ама като знам на мен как не ми харесва някой да ме съветва с такъв високопарен и снизходителен тон, предпочетох да не го пиша.
Искам само да кажа, че ние с Ники всъщност точно така си живеем. Че не е важно какво се случва, а как го възприемате това, дето се случва, вие като семейство. Щото то така или иначе ще се случи. И, уверявам ви, много по-лесно се живее като гледаш на нещата с известна доза хумор. Аз понякога дори прекалявам, та на Ники му се налага да ме смъква на земята, но той знае как да го направи, за да не се ударя при сблъсъка. Може би някога ще порасна достатъчно, но не ми се вярва това да е скоро. Ако изобщо стане някога. Пък и да стане, ние с Ники сме в противовес. В редките случаи когато губя чувството си за хумор, той направо се лигави и обратното. Пък то е тълкова заразително …


Успокоение

Ние с Ники не сме семейство като другите. Навсякъде, където подаваме документи с ЕГН-тата, ни помнят. Неговото започва със 76, а мойто със 68. Сами се сещате, че такава разлика не се среща често и се набива на очи. Още като се събрахме, аз много се притеснявах. Мислех, че ще остарея значително по-бързо от Ники и изобщо не се лъжех. Само дето с времето спрях толкова да се шашкам. Да, ама тогава се шашках. И плачех.
Плача, а той, загрижен, пита какво толкова ме разстройва. Обяснявам му, а Ники решава да ме утеши в типичния си стил.
- Е, хубава работа сега! Погледни моя род, погледни твоя. Моят баща е с такава чисто бяла коса, откакто го помня. Толкова е по-млад от дядо ти, а изглежда по-стар. Майка ми изглежда по-стара от баба ти. Ами на майка ти кой ще й даде годините? Във вашия род всичките изглеждате толкова младолики, а ние на вид изглеждаме все по-стари от действителната си възраст. Виж ми косата – побеля още когато бях на 18 – говори ми и за успокоение ме гали по главата. – Та като заговорихме за това, не мислиш ли, че е време да си боядисаш косата?!