автор: Sarita

"Гласът на сърцето ти е много силен. Жалко, че цял живот са те учили да слушаш само здравия разум"

Поднесе й сърцето си на длан. Поднесе й всичко, което притежаваше. Показа й, че я желае - тя беше единствената за него. А тя го погледна с тъга. Нищо не каза. Само една сълза се стичаше по нежния овал на лицето й.
- Искам да се прибера у нас. - тихо промълви накрая.
И просто си тръгна.

А за какво ли му е на човек да държи чуждо сърце в ръцете си?