Няма птици , които да пеят,
полунощно изпивах дъха им.
И на вятър приставах ,
на жар се пилеех
само да взема гласа им.
И звездите ги няма ,
аз отрязах косите ,
със които нощес се явяват.
И във дяволски шепи
им сбирах сълзите-
че одежда от тях ще си правя.
И заключих луната
зад високите порти,
дето слънцето тихо сънува.
Белолика- те везаше обич
А в мечтите си-
как го целува!
Само длени горещи оставих
Да помилват очите ти-
тъмните.
И за менците бели забравих,
та прошепнах ти- търсех те.
И коси разпилях- диви и вятърни.
И във огън играх-сега ти ела-
луда обич, аз в тъмното чаках те.
18.03.2008