Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: nikolaylalev96
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13954

Онлайн са:
Анонимни: 423
ХуЛитери: 1
Всичко: 424

Онлайн сега:
:: Albatros

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Януари 2022 »»

П В С Ч П С Н
          12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31           

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаПриказка за лека нощ
раздел: Приказки
автор: Sarita

Вратата се отвори и през процепа надзърнаха детски очи. Шпионски огледаха стаята и чак след това се показа цялото човече – нахилено, с дяволит поглед и разрошени къдри – всяка със свое мнение.
- Ела, Еви, ела! – бабата плетеше нещо, настанила се удобно в креслото си.
Детето не чака втора покана. Изприпка и се настани в скута й, изнизвайки няколко бримки от плетката.
- Пак ли не можеш да заспиш?
В отговор малката кимна, а бабата придърпа главицата й на рамото си и рече:
- Ела, ще ти разкажа приказка.

Имало едно време един принц и една принцеса. Живеели те в приказно царство. Всъщност – в две съседни царства и двете – приказни. Бели лебеди им разказвали приказки, пъстри пеперуди ги развличали с танците си, а сладкопойни чучулиги ги приспивали с песните си. Вечер луната посипвала звезди по челата им и изпращала феи вълшебници да бдят над съня им. А зората ги посрещала с нежна милувка и добавяла радост в очите им. Така растяли те безгрижни и весели.
Един ден пеперудите отвели принцесата на една горска полянка, където цъфтели прекрасни цветя – по-красиви от тях нямало в целия свят. Девойката била запленена от красотата им и тръгнала да си набере най-пъстрите и най-уханните цветове и да си направи букети. Като видели хубавата девойка, няколко горски зайчета решили да й сплетат венец и я украсили с него като с корона. Точно тогава на полянката долетял принцът в каляска от чисто злато, теглена от два бели коня с по един кристален рог на главите си. Представяш ли си колко била учудена принцесата като видяла красивия принц, белите коне с кристалните рогове на главите и златната каляска? Тя направо онемяла и гледала всичко с невярващи очи. А принцът! Едва след като слязъл от каляската и се озърнал наоколо, той забелязал занемялата от почуда принцеса, която държала в ръцете си букет от пъстри цветя, венец кичел косите й, а пухкави зайчета подскачали покрай нея. При тази чудна гледка принцът също занемял и двамата с принцесата дълго се гледали един друг. После принцът я поканил да се повози в каляската му и така те станали приятели.
Обичали да излизат двамата и да се разхождат със златната каляска. Дълго летели под сребърната светлина на луната или заедно чакали утрото, за да погледат красивата зора. Но най-много обичали да танцуват. С часове танцували валс под нежните песни на чучулигите.
Не след дълго принцът и принцесата се оженили. Вдигнали сватба за чудо и приказ, на която поканили свои роднини и приятели. А после всички разказвали за вълшебния празник, за песните, за танците, за красивата булка и хубавият младоженец, за еднорогите коне и за всичко останало. И мълвата за тази приказна сватба се носела от уста на уста и за нея се разчуло дори в най-отдалечените краища на царството.
Не минало много време и феите вълшебници, изпратени от луната, подарили на младоженците едно красиво момиченце. С очи, греещи като месеца, с усмивка, топла като слънцето и с непослушни къдрици. Всяка със свое мнение.

- Като мене... – блажено се протегна малката Еви.
- Да, като тебе – целуна я бабата по главицата. – А сега е време да спиш. Ела, ще те отнеса в леглото.


Публикувано от hixxtam на 17.03.2008 @ 23:08:23 



Сродни връзки

» Повече за
   Приказки

» Материали от
   Sarita

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

22.01.2022 год. / 08:10:56 часа

добави твой текст
"Приказка за лека нощ" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.