Тихомълком в мен внедри се
капещото уиски
в кръв и спомен.
събуди се.
Стоеше сам
на последния етаж - таван.
И плачеше безсилен
и проклинаше той там.
Отпи бавно глътка
огнена - последна.
Всмукна дръпката
цигарена една и вредна.
Хора наблюдаваше
встрани,
струпани на разни улици.
Падни!
И с гръм зловонен
върху него се изля
в миг усета
за странната съдба.
И струпаха се
в него слепешката
куп усещания.
счупи се пред блока и брезата.
Клони на безмълвие
сега къде ветрове отвяха?
И леко само
зениците от скръб
кървяха.