автор: gerovi4

Георги ХРИСТОВ
В отсрещната кооперация заживя една жена, която много обичаше да седи на терасата и да пуши.
Беше жена на средна възраст с коси на кок, малко пълно тяло и очи, които така или иначе той не знаеше какви са. Живееше отскоро в апартамента отсреща и явно не го бе обзавела по списание, защото прозорците продължаваха да бъдат без пердета. Нямаше и щори. Виждаха се само няколко саксии, три шнура за пране и толкова.
В една много ранна утрин, когато небето държеше още над града сянката на нощта, Сотир застана на терасата за първата цигара. Единият от прозорците отсреща светна от запалената лампа, видя как жената се появи в лъчите на светлината, излезе, а след малко се върна в опаковано с хавлия тяло. Той мислеше да хвърля фаса и да се прибира, но хавлията се свлече внезапно и жената остана съвсем гола. После застана пред огледалото с гръб към онемелите му очи, а бавната й ръка внимателно и дълго почна да прибира кока. Дъхът му спря, направи крачка назад и се шмугна в кухнята. Нямаше как да не се върне в спалнята.
- Знаеш ли - прошепна на жена си. - Съседката отсреща се разхожда като Ева и май въобще не й пука.
- Спи, спи, кое време е? - промърмори тя и се обърна в другия край на спалнята.
По някое време обаче, вече пробудена, се сепна.
- Каквооо? Голааа?
- Гола! - потвърди изумен Сотир. Това бе грешка. Вече не можеше да стои с часове на терасата с цигара в ръка, защото жена му почна да се подсмихва - чакаш я да излезе! Е! Остаряваш!
Дали остаряваше или се вдетиняваше, тепърва щеше да става ясно, защото жената отсреща продължи със сутрешните ритуали без хавлия по тялото си. Сотир вече имаше и оправдание, защото бе първа смяна, и докато другите у дома му спяха, ставаше пръв, разхождаше кучето, запалваше цигара в кухнята и чакаше появата на голата Ева. Имаше усещането, че тя знае за вперените му очи и нарочно не държи на хавлията. Напротив - разхождаше се бавно в светлината на лампата, приготвяше дрехите си, виждаше я как движи бавно ютията в далечния ъгъл на стаята, после как застава пред огледалото и почва да събира косите си пред премалелите му крака. Това съзерцание го караше да се чувства като глупак, като момче, което отсега ще се учи да оглежда и попива сластните извивки на женското тяло. Да не говорим, че ако синът му бе предприел подобни сутрешни бдения с цигара в уста и Сотир узнаеше за това, със сигурност нямаше до го пише за особено читав.
Скоро обаче в апартамента отсреща се появи мъж. С неговата поява прозорците помръкнаха зад дебели пердета, за капак пред тях провиснаха достатъчно плътни щори. Жадуваните му срещи с Ева се ограничиха със следобедите на терасата, в които тя пушеше толкова бавно, че той се чудеше как фасът не прегаря ръката й. Винаги се прибираше пръв и понеже му бе неудобно, се луташе объркано из апартамента.
- Онези вече са с пердета, а? - подсказа хитро жена му, когато Сотир мина втора смяна, и се засмя.
Да, бяха.
Вече нямаше защо да става, мързеше го и да разхожда кучето.
След време някой смъкна пердетата, а щорите се вдигнаха достатъчно нависоко. Първата сутрин Сотир се успа, защото ритъмът му на ранните срещи с Ева бе нарушен, но на другата стана грабна нетърпеливо пакета с цигари. Жената направи познатата разходка на тялото си, разпери ръце за вяла гимнастика и без никакво притеснение тръгна с голите си гърди за среща с огледалото. Накрая се облече, метна шлифера на раменете си, изгаси лампата и излезе.
Прави го заради мене, сигурен съм, най-накрая трябва да измисля как да я срещна и заприказвам, зарадва се Сотир. Може би тръгва към спирката, може би си взима такси пред входа на блока отзад. Трябваше, трябваше да мине оттам с кучето. Ще бъде умерено нахален, но вежлив. Такава жена не беше за изпускане. Веднъж се живее. А и сигналите й са повече от ясни.
Докато се канеше, настъпи късна есен, а от съседските мазета долиташе първото ухание на прясно измити бъчви, на джибри и на кипнало вино. По традиция първите чаши винаги се пълнеха за проба при някой от съседите. Така и си казаха - утре вечер ще се съберем при Крум. В мазето му има две сковани скамейки, една груба маса, но е топло и приятно покрай усилието на Крум да уреди кът с цървулите на дядо си на стената и сабя френгия от турско време.
Бяха го правили много години - буркани с вино, пастърмица, някоя мръвка. Сотир отиде последен, скамейките бяха заети от Крум и още няколко съседи. Влезе, но го посрещнаха с едно непознато мълчание, наведени глави и замислени погледи. Чудеше се какво ли ги прихваща тези луди и силни все още за сериозна разпивка мъже.
- И, сега, какво? - попита Крум.
- Какво! - недоумяваше Сотир!
- Лошо! - продължи Крум.
- Какво му е лошото?
- Виното се нуждае от захар. Няма до го бъде. Слабо е.
Надигнаха глави и опитаха усмивки - странни, горчиви, объркани усмивки.
Не, не беше май до виното.
- Казвайте бе, какво става? - не издържа Сотир.
Крум почна да разказва отдалеч - занесено, бавно, тежко, но с важна и доволно предизвикателна усмивка. Имал първа среща с една жена, която става рано, която се разхожда гола пред огледалото и дълго вие косите си. Двамата заставали по прозорците на терасите, пушели и дълго се гледали. Накрая Крум я причакал. Поговорили. Тя му разкрила на чаша горчиво кафе, че съседи с апартаменти, чиито прозорци гледат към нейната гарсониера, поглъщат жадно сутрешното й тяло. Но нямала намерение да им обръща внимание. Никакво.
Пак щели да се срещнат. Жената харесала Крум. Но нека всичко да си остане на масата.