автор: gerovi4

Мъртъв си!

Всички у дома сме фенове на телевизията.
- Мъртъв си! Гад! - извади пистолет едрият мъж с каубойска шапка и го навря в гърдите на другия.
Онзи се изпъчи:
- Стреляй! Страхливец! Давай!
- Не искам да хабя куршумите - размисли с иначе все така твърд глас кандидатът за убиец.
- Стреляй! Нищожество! - призова страдалецът до стената.
Зад едни кашони обаче незабелязано се провря чевръст мъж. Бавно извади пистолета си, зареди го внимателно. Чу се "щрак". Онези до стената се обърнаха. Достатъчно. Късно е. Акробатът зад кашоните натисна спусъка: "Бам-бам-бам!"
Напереният изтърва револвера си и се хвана за рамото.
- О, не ме убивай, Уили! Аз се шегувах.
Дребосъкът до стената обаче го халоса с една летва и го прати на пода.
Спасител и спасен се прегърнаха.
- Задник! - заключиха по адрес на обезвредения враг.
Врагът лежеше и пъшкаше. Вече бе почти готов да разкрие къде са парите от обраната в Бостън банка. Даже се осмели нахално да иска десет процента за себе си. Помоли за лекар. Те му отвърнаха с белезници. И ритник в главата.
--------------------------------------------
Казах на жена си с прозявка:
- Моля те обърни на друг канал!
- Пак ли спорт? - попита с неприкрита досада тя.
- Ами дават "Копа Америка".
- Уф!
- Хайде, бъди добре момиче!
Тя беше непреклонна:
- Не, ще гледаме "Монк", "Д-р Хаус" или "Анатомията на Грей".
Избрах компромисен вариант - "Монк". Но серията беше на финала си. Все пак Монк се справи добре - разкри, че един дундест следовател подслушва телефони с помощта на майка си. Гадина, не става. Детенце на четиридесет години в полите на майка си - докога!
Оказа се, че "Хаус" и "Анатомията" бяха в други часове.
------------------------------------------------

След кратка борба дъщеря ми изтръгна дистанционното от ръцете на майка си. Нямах време да се намеся.
-----------------------------------------------
Той се притаи зад оградата. Искаше да се увери дали тя ще има посетител. Подозренията го глождеха от вечерта, когато закъсня за късното уиски в бара. Бе му съобщила вече по телефона с нежен глас, че е уморена. Ще си взема един душ и лягам, каза.
- Бай, коте!
- Цуни, бейби!
- До утре, коте!
- Окей, кукло!
Той се замисли обаче - нали вече бе чул, че Роджър ходи по петите й.
Спалнята й светеше. Ооо! После лампата примигна, угасна, пак светна.
В този момент Роджър спря буика, погледна нагоре, тя слезе и му отвори. Прегърнаха се на вратата.
"Котето" в храстите се ядоса: "Роджър, копеле, ще ми платиш!"
Копелето горе вече разхвърляше дрехите си и налиташе към Джени.
Джени се метна на мощните му рамене. Ясно беше, че среднощният любовчия има стаж в залите за фитнес.
Детективът в градината едва сдържаше гнева си. Тръгна към буика. Извади патлак. Стреля в гумите. Със заглушител, естествено. После написа набързо: "Родж, майната ти, мъртъв си! Задник!"
Метна се на колата си и даде мръсна газ.
-------------------------------------------------
- Сестро, вече поне веднъж сме гледали този филм - обади се нервно синът ми.
- Да, нали исках "Копа Америка", ама вие...
- И по сто мача да гледаш, няма да ти стигнат - настръхна жена ми.
Така минаха новините. Ани Салич и Юксел сгрешиха само два пъти. Забавлявам се, когато Юксел бърка някои думички. Този път го направи почти невинно и незабележимо.
Предложих с умерен ентусиазъм:
- Дай да чуем какво казва Петър Василев.
- Нали не го харесваш? - попита жена ми.
Вярно, но го харесвам.
-------------------------------------------------
Синът ми излезе корав - сега той ще определя каналите.
------------------------------------------------
- Тя казва, че си бил на опера?
- Да, да, бях, там видях Томи.
- И какво прави Томи?
- Четеше списание - как се прави тирамису.
/Хихихихихи - зад кадър/.
- Джон, нима той се прави на готвач?
- Така спечели първата си жена - направи й кюфтета по мексикански. Но сложил повече люти чушлета, та... - обясни Джон.
Хихихихихихи!Хох! Смях!
Ето, че идва Томи. В едната си ръка държи програмата за представлението, в другата - готварското списание.
- Беше вълшебно!
- Кое?
- Ще бъде! Тирамисуто - поправи се Томи. После обясни, че Джаки ще му легне веднага, ако успее да я прелъсти с кулинарните си умения.
Хихихихихи! Хох! Аааа! Ха-хах-хах!
Добре, ама Джаки се появи изневиделица.
- Кретен! Мъртъв си!
Хихихихихи!
И го цапордоса със списанието по главата.
Хихихихихи! Хо! Их! Ха-хах-хах! Смях!
------------------------------------------------
Дъщеря ми, милата, о, не - и тя се смееше още с онези гласове зад кадър. Мамка му, и аз искам да се кикотя, но не ми идва отвътре. Какво ли да сторя, че да избухнем в смях с жена ми?
В този момент някой звънна на вратата.
- Тате, чичо Радан те вика. Сърдит е!
Радан, комшията, по това време! И сърдит?
Не!
Метнах риза на раменете си, запасах я набързо, вдигнах гащите, само не успях да закопчея колана.
Радан:
- Комшу, не те ли е срам?
Наведох се. Закопчах колана.
Аз отвътре на вратата, той - на прага. Късно е, не стават гости, подсказах му с очи. Даже не е зле да се разкараш бързичко.
- Комшу, така хич не бива. Ще се разправяме!
Аз:
- Какво има, човече?
- Кучето ти ухапало моето.
- А, не знам.
Жена ми изникна зад гърба ми.
- Не е нашето куче!
- Вашето е! - настояваше Радан.
- Не е!
- Вашето е!
Появи се и жената на Радан. С кучето. Овързано с марля на врата.
- Грешиш, Радане!
- Комшу, дотук бяхме! Ще се разправяме.
- Чакай!
- Няма какво да чакаме. Око за око, зъб за зъб!
- Мъртъв си! - изсъска жена му. И ми хлопна вратата. Моята врата.
-----------------------------------------------
Метнах панталона обратно на скрина, смъкнах ризата. Погледнах през прозореца. Щипнах се по лицето. Мъртъв ли съм? Я, я да се щипна пак.
- Тате, искам екшън с Мики Рурк - предложи помирително дъщеря ми.
А аз, аз какво искам? Аз нищо ли не искам? Нека поне да полегна.
Колко ли ми остава да живея!
Ама какво ли все пак направи онзи нещастник с мадамата, дето му изневерява, почти тревожно измърмори жена ми.
През прозореца се чуваше, че и Радан бе обърнал точно на този канал.
Дали да не подам глава през прозореца и да му кресна:
- Мъртъв си! Задник!