автор: Casper

Навлиза бавно като наркотик през вените. Уверено и трайно се настанява в тялото ми. Обърква мислите. Блокира изцяло мозъка. Иска ми се да го разбера. Търся обяснение, но не намирам.
Хващам се за изключенията, които се мъча да вкарам в правила, а те разбиват рамките. Отварят хоризонти. Отключват сетива. Не съм объркана. Особено спокойствие ме балансира. Надявам се. Искам да съм любопитна, а не мога. Необяснима система ме захранва и влива в мен сила. Преплитат се съдби с желания. Завръзват се търпение с динамика. Не бързам. Изпълвам се. Жажда разпуква душата ми, а всеки следващ ден предизвиква. Не мога да спра и не искам. Случва се. Разлива се топлина. Докосва ме достатъчност. На точните дози, премерени и изстрадани, с които свиквам. Пристрастявам се. Неусетно, тласкана от особен порив отпивам. На глътки. Това са моите. Точно тези, които харесвам, но досега не съм ги дегустирала. Амброзия. Горя, но не изгарям. Попивам мига. Живея.