Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Lombardi
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 13996

Онлайн са:
Анонимни: 423
ХуЛитери: 5
Всичко: 428

Онлайн сега:
:: LATINKA-ZLATNA
:: Patrizzia
:: Albatros
:: Lombardi
:: Shrike

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Май 2022 »»

П В С Ч П С Н
            1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаОтвъд очите
раздел: Приказки
автор: Djanka

Хвана се за клона и увисна на двете си ръце. Не искаше да се пусне и не знаеше докога ще издържи.
Преди половин час беше сложил примката около шията си и завързал въжето за този клон, който сега искаше да се счупи доброволно. Май беше завързал въжето прекалено силно!
Преди половин ден разбра, че човек може да бъде изкормен не само физически. Винаги си представяше стичаща се кръв по касапски нож и опакото на ръката на оня "творец", който забърсваше стичащата се слюнка от устата си. Можеше да бъде разчленен и духовно, по класическия начин. Просто обрязваш ненужните неща до основата им. Май беше страхливец!
Преди половин месец отвори винтила на черномислието си и оттам се изля лава от нихилизъм, сатанински страсти и една канапена връв. Като че това беше подсказка за тогаващното бъдеще и днешното минало, което други ще преживеят и превърнат в чаша горещо какао. Нямаше да е способен да разпери дори пръсти. Щяха да му вържат ръцете и устата, за да не може случайно да промени мълчанието на Вселената. Може би беше пътник във времето!
Преди повече от половин година вярваше, че всяко копче на ризата му е създадено точно за тази дупка, която "обхващаше." Случваше се и в най-добрите семейства копчето да падне и там да остане само дупката, малка и никаква. Злобна и зееща, празна и нищожна. Може би беше пропуснал да зашие сърцето си!
Преди повече от половин столетие стоеше на изхода, при онази врата, тясна и ярка, и отново не искаше да се впусне в кладенеца на говорилнята. Да си отваря устата, а оттам да не излиза нищо! Да обяснява състоянието на духа, тялото и ума, а да бъде смъртен, как се маринова свинско, а да бъде заклет вегетарианец. Май беше пропуснал да прочете некролозите от вестника!
Сега щеше да се пръждоса оттук и да увисне в Красотата на Нищото, където нито време, нито его биха го накарали да отваря и затваря врати и да препуска в галоп по празни обещания.
Ръцете му умаляха и той се пусна. Май беше пропуснал да направи нещо!
Застана пред онази тясна и ярка врата и ревна кански.
Може би беше пропуснал да изживее живота си!


Публикувано от mmm на 06.07.2004 @ 10:11:25 



Сродни връзки

» Повече за
   Приказки

» Материали от
   Djanka

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

24.05.2022 год. / 08:56:42 часа

добави твой текст
"Отвъд очите" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.