автор: bertoni

Приятели няма, а само измама,
превърнала се в облак над този свят жесток.
Кръжи и поглъща сърцата невинни,
налагаща сякаш жажда за смърт!
Обхванала алчно с ръцете си черни
и младо и старо, и всичко навред,
нанасяща тежки рани в сърцето,
оставящи вечни дълбоки следи!
Носеща ужас и носталгия черна,
тя поробява със свойта тъма,
слага ни сякаш в клетки от тръни,
покрити с воали на подла лъжа.
А ние се правим на слепи и глухи,
просто обръщаме глава настрани,
без даже да мислим за нашите грешки,
без даже да бършем чужди сълзи....
Но приятели няма, а само измама,
превърнала се в облак над този свят жесток.
Кръжи и поглъща сърцата невинни,
налагаща сякаш жажда за смърт!...