автор: aivia

Небето тежко се е начумерило,
а вятърът-бездомник го разчиства гневен.
Разгонва методично облаците сиви,
и ги наказва сякаш за неясни прегрешения.
Къде ли са отишли облаците леки,
дали изхитрили са вятъра
и стигнали сами до хоризонта...
Щастливци с бели ветрила.
А може би, когато плачат прегрешилите,
вината им изкупват млади кълнове.
А другите - щастливите -
докосват хоризонта бели и ненужни.
Какво му пука пък на вятъра,
че яростно отдухва и виновни и невинни?
Навярно просто гони всекиго,
за да не бъде обвинен във безразличие...