автор: the_princess

В началото ми се искаше да не ме обичаш.
Искаше ми се да не се привързваш. Не го заслужавах. Не исках да страдаш заедно с мен. Не исках да ти давам болката, която ме обрули в последните години. Не исках да те наранявам със сълзите си, които сами идват в очите ми. Не исках да те карам нито за миг да съжаляваш, че ме обичаш. Прекрасните неща, които видях или по-скоро усетих в теб извън полезрението на околните ме накараха да те обикна толкова бързо и силно, че не можах дъх да си поема. За страховете ти знам. Говорили сме за това, че аз ги имам дори повече от теб. Преди малко се запитах обаче дали това е страх да те обичам или да не те разочаровам, или да не се развали приказката един ден. Е каквото и да си мисля нещата просто станаха. В едно съм сигурен - обичам те. Колкото и да се страхувам, не спирам да те обичам. И единственото нещо, което може да ме откъсне от теб е любовта ми. Ако те обичам много, не бих те наранил и не бих позволил да страдаш с мен и заради мен. Прекалено те обичам, за да го допусна. А иначе наистина откакто "сме заедно" се чувствам съвсем друг. Изпълнен с надежда, желание за живот и пълно отдаване на теб и любовта ти. Не съм правил за друг нещата, които за теб. Не съм казвал на друг нещата, които казвам на теб. Не съм преживявал нещата така с друг, както с теб. Вече ми омръзна наистина да се боря с вятърните мелници на човешката гордост и себелюбие. Исках с теб да видя света по друг начин и да живея с мечтата си до мен. А то се случва. Някак се случва. Вече не ми се вижда толкова страшно да ме обичаш. Вече ми хареса да го чувам от теб. Хареса ми да се чувствам значим за някой. Знам, че един ден нещата ще са различни. Знам, че един ден всичко това ще бъде видоизменено по неузнаваем начин за нас. И пак ще стане някак неусетно. Не говоря, че няма да сме заедно, но няма да е така. Тогава просто ще си спомним с благодарност за всичко, защото ще се е случило и няма да има друго такова. Ще сме благодарни, че сме имали възможността да видим, чуем, усетим, преживеем и да обичаме така, както сега. Въпреки всичките си страхове, не се страхувам да те обичам. Не се страхувам да бъда с теб. Както не се страхувам да последвам мечтата си и да се опитам да те правя щчастлива всеки ден. Няма да ти пиша повече. Не искам да ставам подозритетлн с това дълго писмо. Надявам се да можеш да го прочетеш тази вечер. Е не е задължително. Иначе песента ми хареса (No Me Ames - бел. моя). И тя има толкова общо с мен и нас. Сигурно, ако можех да ти кажа нещата отначало биха звучали така, както в песента. Целувам те любов моя. Най-прекрасната звездица в сърцето ми ще свети само за теб. Скоро ще си дойда при теб и ще разберем дали приказката продължава или ще се окаже наистина сън. Но не ми се вярва да се събудя и всичко да изчезне. Просто ще вдигна телефона и ще набера ... и ще чуя отново нежното "И аз те обичам" и всичко ще е наред. Прегръщам те много, защото знам, че това е мястото и момента където се чувствам себе си - до теб, в ръцете ти, в очите ти, до сърцето ти. Лека нощ! Спи Принцесо и сънувай това, което ще те направи щастлива. Обичам те.