автор: sarce_za_teb

От устните ми щом отпиеш,
различен вече е света,
голотата ми, ако откриеш,
покриваш пътя ми с цветя.

Но недей откъсва много
и те имат своите души!
Може би две рози
се обичат като нас, нали?

Дали и те ще бъдат тъжни,
ако с теб ги разделим?
Животът после ще ни връща,
че техните души хабим.

Затуй покривай пътя ми с целувки
пътечка до сърцето направи,
боса да се връщам- без обувки -
в миг, когато дотежи!



2007г.