Любови, суети и празни думи!
Живот без цел и вяра без борба,
стремеж към бога, но без саможертва,
и бъдеще без яростна мечта.
Свидетели без стигми по ръцете.
Съподвижници без нож и пистолет.
Народ богат на служещи поети,
но кой от тях е истински поет?
изгубили сме сякаш нещто важно
под пластове от болка и беди.
живота ни сега е като сянка
зазидана зад четери стени.
Не са ни нужни думи избледнели.
Увехнали икони не помагат
Живеем сред души осирутели
Който търсят начин да избягат.
Земя, която ражда емигранти
“Земя като една човешка длан”
Откърмила си толкова таланти
деца на непокорния Балкан.
Не те виним за нищо скъпа майко.
На пук на орисията балканска,
живеем силно, като полудели.
С духа на Странжата и Македонски.
От кръчмите до бясните площади
Кръвта като ракия ще заври.
Не е убит духа в сърцата млади
и скоро може пак да запламти.