Живота е като море,
разбивано от зла вихрушка
И ти препълнено сърце,
от скръп към радост все се люшкаш.
Влече ни мътния поток,
към нови бездни върхове.
Живота е така дълбок,
че с пълни шепи се гребе.
Покланям ти се до пръстта
амброзията ти обичам
и хиляди те ти лица
защото съм полуезичник.
на своята земя корава,
съм стъпил здраво като камък
гръдтта ми все по-крепка става,
обжарена от твоя пламък.