Когато утрото се мръщи
и облаците капки стрелят,
най-уютно ми е вкъщи,
сгушен в топлата постеля!
Само нагло се усмихвам
и протягам със прозявка
и гурлясало притихвам,
като плоска подигравка!
И изчезвам ... чак към обед,
появявам се за малко
и изчезвам ... до следобед,
а някои работят, жалко...
14. 03. 2008 г.
Прага